Годината 2018 може да влезе в историята на изкуството с първия официален отдел на нюйоркския MoMA в българското селото Старо Железаре. Всички най-големи произведения на изкуството от колекцията на MoMA ще бъдат достъпни в открита галерия в селото. Тук те ще бъдат представени по нов начин, различен от затворените пространства и архива на музея. За първи път в историята на MoMA колекцията ще бъде представена не само на най-бедните, но и по-малко мобилни, достигайки директно до вратата им.
Това лято екип от полски артисти, воден от полско-българското кураторско и артистично дуо Каратжина и Венци Пирянков, ще работи върху селските стени през целия два месеца, за да прехвърли колекцията MoMA в село Старо Железаре.
Фестивалът е продължение на основните идеи и лозунги на предишни издания – "Изкуство за социална промяна", "Село на персонажите". Портретите на жителите на селото са изрисуване заедно с избрани личности не само от Европа, но и от света на политиката, културата. Смесвайки локалното с глобалните, показва различни гледни точки и различни светове #заедно. Този път, портрети, образи на местни герои, селяните ще се появят в компанията на избрани произведения на изкуството или личности, които са техните герои. И така, в предложението от наша страна ще открием например "Спящата циганка" на Анри Русо, " Госпожиците от Авиньон" от Пикасо, автопортрет на Фрида Кало, поп арт давещо се момиче от Рой Лихтенщайн – описано като "шедьовър на мелодрамата" и е една от най-ранните работи на художника, изобразяващи жените в трагични ситуации, тема, която не е известна на много село жени.
Ефектът от този проект може да бъде грандиозен, дори феноменално, може да бъде най-артистично образователното село в света! Надяваме се, че следващото лято мнозинството от баби и дядовци, движейки се накучвайки и цигански семейства, ще бъдат експерти по изкуството на Warhol, Chagall, Malewic и Rothko.
Това е единственият шанс за такава институция като МоМА в наши дни, за дишането на нов живот в нея, за използването на нейния потенциал по един ценен, ефективен и жив начин. Потенциалът на големите арт центрове в градовете е изчерпан, средата и получатели са изчерпани, експлоатираните теми, както никога преди е необходим нов източник на енергия и освежаване на познатото.
Дори да беше умиращо село със стари хора и циганско малцинство в края на света, тук има още неизползвани ценности, неоткрито съдържание, погребани емоции, ценни неща, които могат да бъдат смирено разкрити от жителите на градовете и играчи на великия свят. Много ценности са дискредитирани през последните години от историята, съвременното изкуство прекалено лесно попада в капана на политическите игри и идеите за политическа коректност. Нужна е здравословната дистанция, независимостта, свободно поле за интерпретация, нови визии и решения. Селището, независимо от това в какво състояние е било държи своите истории погребани сред кутии и буркани, чували с боб, огънати и излекувани запаси от не непременно логични и обясними митични инструменти, неконтролирани и необясними емоции, нови стари начини да за справяне с реалността.
Лятото на 2017 година започнахме революционни дейности в селото, призовавайки за възраждането на авангард. Отивайки още една крачка напред, ние се движим към възход, където малко по-летаргичната роля на традиционния Читалища ще бъде поета от Музея на модерното изкуство. Днешният шанс на АРТ да влезе в живота би могъл да бъде видът СОЦИАЛЕН КОЛАЖ залепен/съединен от съвсем различни части от реалността.
Баба Велика, дядо Иван, Шабан, Янко и Али от ромския квартал, ще имат възможност да се запознаят с часовниците на Салвадор Дали, селските картини на Шагал, Мерилин Монро и Уорхол, колелото на Дюшан, белия квадрат на бял фон от Малевич.
Проекта отворен, с пространство за творчески импровизации и интерпретации през лятото, свързани с актуални ситуации и контексти, които най-вероятно ще доведат и до непредвидени и не планирани събития от А до Я, свързани с текущия контекст, което не само заслужава да бъдат включени в проектите за стенописи и стрийт арт, но които ще им дадат уникалност и автентична добавена стойност на проекта.
